Green Shadows, White Whale Quotes

“I went to bed and woke in the middle of the night thinking I heard someone cry, thinking I myself was weeping, and I felt my face and it was dry.

Then I looked at the window and thought: Why, yes, it's just the rain, the rain, always the rain, and turned over, sadder still, and fumbled about for my dripping sleep and tried to slip it back on.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Sure, it’s money runs the world," Doone agreed, seated there. "But it is music that holds down the friction.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Nearby, an old man was similarly engaged in finding the pattern of his life in the depths of his glass.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Is there a Bible chapter, I wonder? Futilities, verse four, paragraph two?'
'There will be.'
'And will I write it?'
'I have faith in you, Father!'
'Reverend!' he cried.
'Reverend,' I said.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“За момент, докато говорехме под студените струи, акордеонът на просяка беше замлъкнал. А сега, сякаш времето го бе събудило за живот, той го разтегна енергично. От виещия се мях на инструмента се изтръгнаха серия астматични звуци, които обаче с нищо не предвещаваха онова, което последва.
Той отвори уста. И запя.
Сладкият, ясен баритонов глас, който се понесе над моста О‘Конъл, бе възхитително стабилен и уверен, без всякакво потрепване или фалш. Сякаш разтваряйки устни, мъжът бе отключил в себе си някакви тайни, съкровени врати. Това бе не толкова песен, колкото пускане на воля на самата душа.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“What’s worse than a Protestant? A Unitarian! It was no church and no faith at all.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale: A Novel of Ray Bradbury's Adventures Making Moby Dick with John Huston in Ireland

“And Ireland itself? Is the largest open-air penal colony in history”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale: A Novel of Ray Bradbury's Adventures Making Moby Dick with John Huston in Ireland

“The speedometer read 110. My stomach was stone like the stone walls rushing left and right. Up over a hill, down into a valley. “Can’t we go a bit faster?” I asked, hoping for the opposite. “Done!” said Finn, and made it 120. “That will do it nicely,” I said, in a faint voice, wondering what lay ahead.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Случвало ли ти се е да се събудиш посред нощ и да усетиш отвън, зад прозорците, първия полъх на лятото след мразовитата зима? Будиш ли тогава жена си, за да ѝ изкажеш благодарността си? Не, просто лежиш като дръвник, подхилквайки се тихичко, насаме с новото време!”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“- Живеете ли в грях?
Настъпи бездиханен момент. Видях как мускулите под червеното сако на Том се напрягат от два противоположни порива – да го удари и да се помоли.
Понеже го гледах в профил, видях също и как кристалният похлупак се спусна над едното от горящите му очи, изолирайки бедния свещенослужител.
Езикът на Лиза пообиколи горната ѝ устна в търсене на отговор и след като не го намери, се плъзна в изходна позиция.
- Бихте ли повторили? – Очите на Том бяха две искрящи лещи. Ако действието се развиваше отвън на слънце, преподобният отдавна щеше да се е превърнал в купчина пепел.
- Грях – рече отново той. – Живеете ли в грях?
Тишина.
- Всъщност – каза Том накрая – да, живеем.
Лиза го сръчка с лакът, вторачена в пода. Разнесоха се приглушени покашляния.
- А – каза отчето. – Е, добре тогава.
Онова, което последва, бе по-скоро проповед, отколкото церемония, и по-скоро лекция, отколкото проповед. Темата бе грехът, а контекстът – брачната двойка.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Мелодиите създаваха усещане като от шампанско, налято догоре в голяма чаша, чиито ситни пръски гъделичкат клепачите ти и галят нежно челото.
На бузите ми разцъфнаха испански портокали. Дъхът засвири в ноздрите ми като флейта. Краката ми скритом зашаваха, танцувайки в неподвижните обувки.
Арфата засвири „Янки Дудъл“.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“- Искам да кажа – продължи той, като махна на Рики за още кафе и я изчака да напълни чашите, - че на земята няма мъж, момче или старец, които по едно или друго време да не са копнели за друг мъж. Прав ли съм, Джейк?
- Това е общоизвестна истина – отвърна другият.
Рики само свиваше устни, въртеше се на стола си и ме стрелкаше с погледи, казващи: „Бягай, обирай си крушите оттук!“.
- Не е ли напълно човешко, при цялата тази любов, заложена в нас – продължаваше Хюстън, - да се влюбим в треньора си по футбол, в най-добрия атлет или оратор в класа? А момиченцата пък си падат по своите учителки по тенис или танци. Какво е твоето мнение, Рики?
Рики отказа да отговори и изглеждаше готова да скочи и да побегне от стаята.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Слушахме, докато той пееше не без ирония за прекрасния град Дъблин, в който цяла зима вали по четирийсет дни в месеца.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Представи си, че си американски писател, търсещ материал далеч от дом, жена, деца и приятели, в унил хотел, в безрадостен сив ден, с душа, изпълнена единствено с натрошено стъкло, сдъвкан тютюн и изпоцапан в сажди сняг. Представи си, че както бродиш из проклетите студени улици, свиваш зад един ъгъл и не щеш ли, попадаш на малка жена със златна арфа и всичко, което тя свири, е от други сезони – есен, пролет, лято, раздавано безплатно на който пожелае. И ето че ледът се стопява, мъглата се вдига, вятърът се сгрява от юнски полъх и десет години се смъкват от плещите ти. Можеш ли да си го представиш?”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Сякаш някои издърпа запушалка и всичката сива морска вода се устреми с рев надолу през обувките ми – почувствах как тъгата ми изчезва.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“- Къде в Ирландия един мъж може да легне с жена?
Той остави фразата да попие.
- Триста двайсет и девет дни в проклетата година вали дъжд. През останалото време е толкова мокро, че няма нито едно местенце, нито късче земя, където да се осмелиш да проснеш някоя жена от страх да не би да се вкорени и да пусне листа – ще го отречете ли?
Тишината не го отрече.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“„Случвало ли ти се е да се събудиш посред нощ и да усетиш отвън, зад прозорците, първия полъх на лятото след мразовитата зима? Будиш ли тогава жена си, за да ѝ изкажеш благодарността си? Не, просто лежиш като дръвник, подхилквайки се тихичко, насаме с новото време!”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale